ОНКОЛОГИЧНА ПОМОЩ В ГРАД ПЛЕВЕН
Онкологичната помощ в страната ни до 50-те години на миналия век не е стояла като важен проблем пред здравеопазването. През 1928 г. се учредява комитет за борба с рака. През 1937 г. се открива противораков център към Александровска болница в София с 20 легла. Той се е занимавал с лечението на малък брой болни от рак. За онкологична помощ в истински смисъл на думата може да се говори от 1950 г. , когато в София се разкрива научноизследователски институт за лечение на ракови заболявания, а през 1951 г. се разкриват 13 окръжни онкологични диспансера.
„Окръжен Онкологичен Диспансер – Плевен“ е разкрит през декември 1951 г. Изграждането на противораковата стратегия и организация започва през 1952 г., когато за нуждите на диспансера в старата стоматология се заделят две помещения. За пръв ръководител на диспансера по съвместителство е назначен Д-р Асен Попов.
От 1952 г. Д-р Драгомир Петев е назначен за главен лекар и завеждащ Хирургично отделение, Д-р Борис Врабевски – за завеждащ Гинекологично отделение и г-жа Ценка Петрова – домакин. Д-р Петев остава на длъжността до 1973 г., когато тя се поема от Д-р Георги Микински, ръководил диспансера до 1992 г. През ноември 1952 г. в бившата сграда на Окръжна болница се заделят 10 легла – 5 хирургични и 5 гинекологични за приемане и лечение на болни със злокачествени заболявания. В същата година е назначена Д-р София Пенева за ординатор, една медицинска сестра и медицински регистратор. През 1954 г. в Кожно-венерологичния диспансер се заделят 3 помещения на първия етаж за поликлинични нужди на онкодиспансера.
През 1956 г. се разкрива самостоятелен стационар с 40 легла в сегашната сграда на Онкологичния център.
През 1963 г. е назначен Д-р Милан Колев за ординатор – хирург, който в последствие е завеждащ Хирургично отделение.
Увеличаването на онкологично болните и трудностите при тяхното лечение налагат изграждането на по-голяма база. Същото започва през ноември 1969 с доброволното участие и на персонала. Надстройката на сградата е завършена през 1971 г. и легловият фонд става 200 легла: 50 хирургични, 50 химиотерапевтични, 40 гинекологични, 10 реанимационни, 20 дерматологични, 30 лъчетерапевтични и допълнително 3 легла за интракавитарна кюритерапия. Доставя се лъчетерапевтичен апарат „Сименс“. Със сградовото преустройство се увеличава и персоналът. Диспансерът става най-голямото в страната онкологично заведение след Националният Институт по Онкология – София. При норматив 3 легла на 10 000 души, диспансерът достига 3,6, като обслужва бившите Плевенски и Ловешки окръзи.
В развитието си Онкологичния диспансер в Плевен от създаването си до днес е претърпял редица административни трансформации. От 1951 г. до 1976 г. е „ Окръжен онкологичен диспансер“, от 1976 г. до 1979 г- е „ Окръжен онкологичен клиничен диспансер“ – база на ВМИ, от 1979 г. до 1992 г. отделенията на диспансера са транслоцирани към катедрите на ВМИ според профила, от 1995 г. е „ Институтски онкологичен център“ с ръководител Доц. Т. Делийски.
 |  |